Когато НЕ постигаме поставените цели...
Предполагам знаете какво означава термина да бъдеш "в зоната".
Това е, когато всичко върви по вода, не сте под напрежение относно задълженията си, имате си план за всичко, заспивате спокойни вечер, доволни от свършеното през деня и общо взето всичко ви се получава без много усилия и спънки.
От противоположната страна е безпокойството, че не постигаме целите си и не поддържаме навиците си. Стресираме се и сме затрупани със задължения, чувстваме, че 24 часа са малко, естествено сънят ни страда, а заедно с това страдат и връзките ни с околните.
Добрата новина е, че това е абсолютно нормално!
Нормално е да изпитваме спадове и подеми. Това е линията на живота...сещате се, както когато ви правят ЕКГ - ако е една постоянна права черта, няма какво да ни поддържа живи, да ни кара да дерзаем и да се стремими към усъвършенстване.
Кажете ми, не е ли хубаво да гледаме на тези спадове, като на засилката, която състезател по висок скок, например, прави преди да скочи над летвата? Добра асоциация, нали?!
Ами...и да, и не. Защото е лесно да се каже от гледната точка на някой, който е в период на подем в живота си. Много по-трудно е да видиш нещатата така, когато се намериш в най-ниската точка на период на спад.
Точно това се случи с мен след сезона.
Бях в "Зоната", играех волейбол, направих страхотен сезон в Баку. Бях намерила своя ритъм, остановила ежедневен режим и навици, които ме караха да се чувствам по-силна от всякога - и физически, и психически.
Веднага щом сезонът свърши, заедно с хаосът около финалите, дойде стресът със събирането на багажа, пътуването обратно към България, организиране на следващите месеци, превъзбудата от желанието да се видя с всички приятели и семейство (които естествено не живеят в един град, често доста далеч, а понякога и в чужбина...) и всичко това, опитвайки се да поддържам някои полезни навици.
На кратко - не ми се получи. Тялото ми имаше нужда от почивка, така че освен доста нередовни йога тренировки, физическата ми активност се ограничи до дълги разходки и каране на колело с приятели. Стараех се да правя добри избори с храната, но когато пътуваш много е трудно да си винаги подготвен с домашна крана в кутийка. Започнах да се чувствам зле от факта, че не правех най-доброто за тялото си, един по един започнах да изоставям нявиците си за осъзнатост, които ми отнеха седмици да изградя, спрях да си водя дневник и да си записвам нещата които трябва да свърша, изобщо организацията ми куцаше. Тотално излязох от релси и започнах да се стресирам от нещата, които се насъбираха.
Има едно нещо, обаче, което продължих да правя. Абсолютно. Всеки. Ден.
Медитиация!
Може би единствената причина, поради която успях да се справя с този луд, луд месец без да се побъркам тотално. Правех си ръководената медитация 15 минути всяка сутрин или вечер. Ако трябва да бъда честна, за малко да пропусна ден на няколко пъти, но в крайна сметка не го направих. Медитирах за собствено спокойствие и душевен мир, но има и друга причина, поради която останах толкова упорита в тази си практика.
Използвам една програма, наречена "Headspace". Тази програма предлага 10 дневен безплатен период и ако искате да я използвате и за напред, трябва да закупите останалите пакети. Така, че аз го направих. Но има хора, които не могат да си го позволят и така няма да могат да се възползват от предимствата, които "Headspace" предлага. Добрата новина е, че в апликацията има бонуси, които получаваш, постигайки определени цели - 10 дни, 1 месец, 3 месеца медитация всеки ден. Постигайки тези мини цели, разработчиците на програмата ти подаряват ваучер за съответното време, което си медитирал, който можете да подариш на някого. Аз вече подарих моите ваучери за 1 месец и за 3 месеца Headspace и с нетърпение очаквам да постигна целта от 6 месеца, за да подаря този ценен подарък на някого.
Разбирате ли, ако правим нещата не само за себе си, ставаме по-отговорни и по-мотивирани. Поне при мен е така. Така, че дали това за вас ще бъде възможността да дадете нещо на някого или просто да бъдете пример за подражание чрез действията си...огледайте се навън от своя малък свят, бъдете повече, бъдете по-големи, намерете мотивация в това да помагате на околните, бъдете чистосърдечни и се радвайте искрено на факта, че някой друг също има полза от това, което правите вие!
П.П. Един приятел, на когото искрено се възхищавам и който е ежедневно вдъхновения а мен, наскоро ми каза да не съм твърде строга със себе си. Наблегна на това, как понякога умът и тялото ни имат нужда от почивка и как след това, когато се върнем към обичайните практики, ние сме още по-мотивирани да постигнем целите си!
Ако ви харесва това, което четете, натиснете ТУК за да се абонирате за бюлетина!
Аз съм Габи Коева - бивш професионален състезател по волейбол, по настоящем мама на Стефи и Коки, по професия Сътрудник Клинични Проучвания в ICON. По призвание кулинар, по стечение на обстоятелствата блогър, а по образование Маркетинг специалист и Нутриционист.
Моята мисия е да споделям наученото с теб, да те предизвикам да се храниш добре, да приготвяш за теб и семейството ти оптималното хранително меню и най-вече да знаеш защо това е добре за здравето ти.