Хормоните на глада ЛЕПТИН и ГРЕЛИН и връзката им с ВМНВХ

---

Как мозъкът разбира, че си сит? - Хормоните на глада ЛЕПТИН и ГРЕЛИН и връзката им с ВМНВХ

---

Едно от основните предимства на ВМНВ диета, е че намалява значително глада. Този феномен се обяснява с хормоните на глада лептин и грелин, за които ще ти разкажа малко повече днес. 

---

ГРЕЛИН - хормонът на Апетита

Клетките на стомахът и гастро-интестиналния тракт секретират хормон, наречен грелин. Той изпраща сигнал в мозъка за глад и повишава апетита значително. В тялото на човек обикновено се наблюдава повишаване на този хормон непосредствено преди хранене, като един своеобразен сигнал за "старт". По време на хранене нивото му намалява, а след хранене то е съвсем ниско. 

Тук е хубаво да ти разкажа защо много от ниско-калоричните и ниско-мазнинни диети се провалят и често водят до йо-йо ефект, т.е. сваляне на телесно тегло и скоро след това повторно качване на същите и дори повече килограми. 

Когато хранителните калории са ограничени твърде агресивно, тялото започва автоматично да произвежда повече грелин, за да поддържа телесното тегло. Всъщност, тъй като продължителни периоди от време ограничаваш калории и лишаваш тялото си от храна, мозъкът ти преминава в режим на гладуване, бои се, че може да умреш от глад и стимулира производството на хормон на апетита, за да те принуди да хапваш постоянно, всичко каквото имаш на разположение. Така трупаш ценни подкожни мазнинки, които да те спасят, ако следващите месеци няма храна. 

Еволюция. Проклетата биологична еволюция отнема милиони години, а на мен така ми се иска да й обясня на еволюцията, че вече имам достъп до храна 24/7 и нямам нужда от защитни механизми за оцеляване...

---

ЛЕПТИН - другата страна на Монетата

Лептин е хормонът на ситостта. Към края на храненето нивото на грелин пада, а това на лептин се увеличава пропорционално. Двата хормона са променят правопропорционално - ако единият се увеличава, то другият неизбежно намалява. 

Лептинът от своя страна се секретира от адипозната (мастната) тъкан. Не е случайно разбирането, че мастната тъкан в човешкото тяло е най-големият орган с вътрешна секреция. Ендокринните функции на адипозната тъкан започват да се разглеждат все по-задълбочено от науката, но тук ще ти обърна специално внимание на секрецията на хормона лептин. 

Нивата на хормона лептин зависят от нивата на мастна тъкан в тялото, т.е. колкото повече мазнини имаш, толкова по-сит би трябвало да се чувстваш и съответно би трябвало да ядеш по-малко.

Е да...би трябвало. Какво става обаче на практика?

Когато нивата на лептин са достатъчно високи, но ти продължаваш да ядеш, нарушаваш способността си да разбереш дали си сит и което е по-лошо - рецепторите за лептин в мозъка ти "изтръпват" за сигнала за ситост. Този феномен се наблюдава и при по-пълни хора. Тъй като лептин се секретира от адипозната тъкан, колкото повече мазнини имаш, толкова повече лептин ще има в кръват ти. Такива повишени нива за продължителен период от време също правят мозъка по-малко чувствителен към хормона. Това се нарича лептинова резистентност и е предшественик на друго добре познато неприятно метаболитно състояние на инсулинова резистентност. 

Отново ще засгена темата за ниско-мазнинните и ниско-калорични диети, на които много хора, целящи отслабване се подлагат. С времето продължителната рестрикция на калории довежда до хронично намаляване на нивата на лептин и забавя метаболизма драстично. Това, което обикновено се нарича "плато" при диетите или забавяне на темповете на отслабване, се дължи именно на баланса между лептин и грелин, който баланс в подобен сценарий често е нарушен. 

---

Как да БАЛАНСИРАШ хормоните на Глада?

Някои от факторите, които нарушават баланса между грелин и лептин, освен калорийната рестрикция и ниско-мазнинните диети са прекомерната консумация на:

• лектини - те нарушават функцията на тъкните черва и често са токсични (можеш да прочетеш малко за тях и в тази статия Автоимунни заболявания: ТИРЕОИДИТ НА ХАШИМОТО, част 2); 
• фруктоза - консумацията на фруктоза повишава нивата на триглицериди, които от своя страна нарушават транспорта на лептин и не му позволяват да се свърже с хипоталамуса, частта в мозъка, отговорна за чувстовото на глад и ситост. Освен това жените като цяло усвояваме значително по-малко количество фруктоза от мъжете...колко нечестно, нали? (Засегнах темата и в ето този пост, ако имаш интерес: Как да се ХИДРАТИРАМЕ правилно)

Ето как ниско-въглехидратните високо-мазнинни диети помагат за рестартирането на баланса между двата важни хормона на глада.
Има различни видове хормони, но основни градивни частици на почти всички са наситените мазнини и холестерола, ето защо ВМНВХ е полезно за регулирането им - защото предоставя на организма суровия материал, от който да изгражда нови, здрави елементи.
Чрез НВХ (ниско-въглехидратно хранене) се ограничава приема на зърнени грани, които съдържат много токсини и лектини, вредни за здравето и хормоналния баланс на тялото. 
Ако решиш да се храниш високо-мазнинно и ниско-въглехидратно, автоматично ще ограничиш количеството на приемана фруктоза, което от своя страна ще подобри твоята инсулинова чувствителност. 

Освен това, както за повечето хормони, така и за тези е важно да спиш добре, да не ядеш преработени и пакетирани храни и да се постараеш да елиминираш стреса. 

---

Връзката между Лептин и ЩИТОВИДНИТЕ хормони

Ясно е, че човешкото тяло е една невероятна система, в която всичко е взаимно свързано и взаимно зависимо. Хормоните не правят изключение, даже напротив - те почти задължително работят в синхрон, за да регулират определени функции на организма. 

Лептинът има пряко вличние върху секрецията на щитовидни хормони (знаеш, че темата за щитовидната жлеза ми е на сърце, прочети повече в тези публикации: Автоимунни заболявания: ТИРЕОИДИТ НА ХАШИМОТО, част 1 и Част 2, 4 важни неща за КОСОПАДА, предизвикан от Хашимото!, Как намалих нивото на TAT/MAT Антитела и защо Ендокринолозите твърдят, че е Невъзможно?), посредством сигнализиране в мозъка за моментното състояние на организма. 
Когато си лептиново резистентен, хормонът лептин "казва" на хипоталамуса, че нямаш нужда от много щитовидни хормони, защото има опасност от гладуване. От своя страна хипоталамуса предава сигнал на хипофизата, а пък тя регулира нивата на шитовидни хормони посредством ТСХ (тирео-стимулиращ хормон). 

Ето как тялото ти те поставя в състояние на подтиснат метаболизъм, стремейки се да те предпази да не "умреш от глад", всъщност прави отслабването почтни невъзможно, дори води до качване на килограми и подкожни мазнинки (за черни дни). 

---

Толкова по темата за Лептин и Грелин, хормоните на глада. Надявам се, четивото да ти е било интересно и полезно!

Поздрави, 
Габи К. 

---

АКО ОЩЕ НЕ СИ СЕ АБОНИРАЛ ЗА БЮЛЕТИНА НА WWW.GABIKOEVA.COM МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ ТУК!

---

---